„Не искам да облека тези дрехи!“
Продължаваме да ви представяме любопитни тематики от „ Академия за родители “ – най-големия фамилен конгрес с идеята да даде на всички бъдещи и сегашни родители справедлива информация и действителни познания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и убеденост, че могат да се оправят с едно от най-големите провокации в живота.
Всеки родител рано или късно се сблъсква с сходна фраза под една или друга форма. Изкушението да наложим мнението си е огромно, тъй като постоянно имаме доста рационални причини: “Тази рокля е остаряла ” или “Тези панталони са с кръпка, те са единствено за у дома ”. Често тези подиуми се случват тогава, когато бързаме и нямаме никакво време за пояснение. Темата може да бъде най-различна – облеклата, прическата, а в по-късна възраст: “Не желая на британски, желая на футбол ”, “Не желая в математическа гимназия, желая в езикова ” и така нататък
Сцената постоянно е сходна, както е сходно и това, което се крие зад кулисите – личното мнение на детето и желанието му за независимост . Повечето от нас желаеме детето ни да има характерност, да може да отстоява мнението си, да се научи да поема отговорност и да развие капацитета си. Как това е обвързвано с избора му на облекла?
Да има характерност – това е този общ брой от качества, които го вършат друго от другите. Едно дете може да рисува добре, друго – да рецитира, а трето – да подрежда пъзели. По същия метод е с облеклата – посредством тях то осъзнава и показва своята характерност, която е друга от нашата. Едва ли ще ни хареса детето ни да бъде " copy/paste " на останалите, изключително в тийнейджърска възраст, когато въздействието на другите може да се изрази и в приложимост на алкохол, опиати, пушене на цигари или тичане от учебно заведение.
Да може да отстоява мнението си – за доста хора това е проблем. Зад казуса стои желанието да бъдеш признат, да не ти се присмеят, да не те отхвърлят… Да можеш да отстояваш мнението си, значи да можеш да отстояваш полезностите, концепциите и потребностите си. Представете си, в случай че детето ни не е научило това като малко, в случай че сме му казвали: “Облечи тази рокля, тъй като мама ще се разсърди ” или “Не, не си права! Тази рокля не е красива, тя към този момент е остаряла и грозна! ”. Какво обръщение получава то?
• За да ме обичат, би трябвало да се преценявам с мнението на другите.
• Аз не мисля вярно, другите хора мислят вярно, затова би трябвало да чувам тях, а не себе си.
В по-зряла възраст тези мисловни модели ще се трансформират в: “за да ме обича сътрудникът ми, би трябвало да върша това, което той желае ”, “за да не ме уволнят от работа, би трябвало да си търпя и да върша това, което считам за нередно… пък и аз нямам концепция кое е неправилно, тъй като не мога да мисля вярно ”.
Има още...
Всеки родител рано или късно се сблъсква с сходна фраза под една или друга форма. Изкушението да наложим мнението си е огромно, тъй като постоянно имаме доста рационални причини: “Тази рокля е остаряла ” или “Тези панталони са с кръпка, те са единствено за у дома ”. Често тези подиуми се случват тогава, когато бързаме и нямаме никакво време за пояснение. Темата може да бъде най-различна – облеклата, прическата, а в по-късна възраст: “Не желая на британски, желая на футбол ”, “Не желая в математическа гимназия, желая в езикова ” и така нататък
Сцената постоянно е сходна, както е сходно и това, което се крие зад кулисите – личното мнение на детето и желанието му за независимост . Повечето от нас желаеме детето ни да има характерност, да може да отстоява мнението си, да се научи да поема отговорност и да развие капацитета си. Как това е обвързвано с избора му на облекла?
Да има характерност – това е този общ брой от качества, които го вършат друго от другите. Едно дете може да рисува добре, друго – да рецитира, а трето – да подрежда пъзели. По същия метод е с облеклата – посредством тях то осъзнава и показва своята характерност, която е друга от нашата. Едва ли ще ни хареса детето ни да бъде " copy/paste " на останалите, изключително в тийнейджърска възраст, когато въздействието на другите може да се изрази и в приложимост на алкохол, опиати, пушене на цигари или тичане от учебно заведение.
Да може да отстоява мнението си – за доста хора това е проблем. Зад казуса стои желанието да бъдеш признат, да не ти се присмеят, да не те отхвърлят… Да можеш да отстояваш мнението си, значи да можеш да отстояваш полезностите, концепциите и потребностите си. Представете си, в случай че детето ни не е научило това като малко, в случай че сме му казвали: “Облечи тази рокля, тъй като мама ще се разсърди ” или “Не, не си права! Тази рокля не е красива, тя към този момент е остаряла и грозна! ”. Какво обръщение получава то?
• За да ме обичат, би трябвало да се преценявам с мнението на другите.
• Аз не мисля вярно, другите хора мислят вярно, затова би трябвало да чувам тях, а не себе си.
В по-зряла възраст тези мисловни модели ще се трансформират в: “за да ме обича сътрудникът ми, би трябвало да върша това, което той желае ”, “за да не ме уволнят от работа, би трябвало да си търпя и да върша това, което считам за нередно… пък и аз нямам концепция кое е неправилно, тъй като не мога да мисля вярно ”.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




